Отхвърлянето е много дълбока травма, защото този, който страда от нея, се чувства отхвърлен в самото си същество и най-вече в правото си да съществува. Сред петте травми тази се проявява най-напред - тя присъства много от рано в живота на даден човек.
Пробуждане на травмата: от зачеването до първата година. Не чувства правото си да съществува. Преживява се с родителя от същия пол.
Маска: Бягащ.
Родител: Същият пол.
Тяло: Свито, тънко, слабо или фрагментирано.
Очи: Малки, изразяващи страх или впечатлението за маска около очите.
Речник: „нищожно", „нищо", „несъществуващо", „изчезвам".
Характер: Непривързан към материалното. Перфекционист. Интелектуалец. Минава от фази на силна любов към фази на дълбока омраза. Не вярва в правото си на съществуване. Сексуални трудности. Смята се за нищожен, без стойност. Стреми се към самотата. Безличен. Способност да става невидим. Намира различни начини за бягство. Лесно се отнася. Смята се за неразбран. Трудно му е да позволи на детето в него да живее.
Най-голям страх: паниката.
Хранене: лош апетит, дължащ се на емоциите или на страха. Малки порции. За да избяга: захар, алкохол или дрога. Предразположен към анорексия.
Възможни болести: кожни проблеми, диария, аритмия, рак, дихателни проблеми, алергии, повръщане, припадъци, кома, хипогликемия, диабет, депресия, склонност към самоубийство, психоза.
• Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе си като на нищожество, негоден за нищо, човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, както и всеки път, когато бяга от някаква ситуация.
• Твоята травма от отхвърляне е на път да бъде излекувана, когато започнеш все повече и повече да заемаш своето място, когато посмееш да се утвърждаваш. Освен тона, ако някой сякаш забравя, че съществуваш, ти можеш все пак да се чувстваш добре в кожата си. Случват ти се все по-малко ситуации, в които се страхуваш да не се паникьосаш.
Предишна 1 2 3 4 5 6 Следваща
|
